Влиянието на Китай върху пазара на криптовалути винаги е било значително, тъй като е една от най-големите икономики в света.
Въпреки това отношенията на страната с криптовалутите са сложни, което налага да се проучат причините за добре известните му забрани и потенциалните последици от отмяната на тези ограничения.
Неотдавнашните индикации предполагат възможна промяна в политиката на Китай, което създава несигурност относно бъдещето на криптовалутите в страната. Резултатът от това решение ще има значителни последици за цялата индустрия в световен мащаб.
Китай има история на прилагане на забрани върху криптовалутите. През 2013 г. Китайската народна банка (КНБ) издаде правила, с които забрани на финансовите институции да участват в трансакции с виртуални валути като Биткойн. Тази забрана обаче не направи незаконно купуването, съхраняването или изпращането на криптовалути от китайските граждани.
Тя преди всичко направи достъпа до криптовалути чрез борси по-труден. Първоначалната забрана имаше за цел да забави търговията с Биткойн, която беше станала широко разпространена, като много предприятия, включително известната търсачка Baidu, я приемахнаха като метод на плащане.
През 2017 г., по време на бичия пазар на криптовалути, китайските власти наложиха по-строги разпоредби за търговията с криптовалути, насочени по-специално към първичните предлагания на монети (ICO). ICO, които са дигитални токени, представляващи дялове от собствеността в нови проекти за криптовалути, отбелязаха рязък ръст в търговията.
Много от тези ICO-та обаче се оказаха измами поради липсата на регулация. За да се справи с безумието покрай въпросните ICO, Китай забрани всички платформи, предлагащи ICO, и задължи борсите да възстановят парите на инвеститорите.
През 2021 г. Китай предприе най-строгите си мерки срещу криптовалутите. При цена на Биткойн около $55,000 Държавният съвет на Китай обяви официална забрана за добив на криптовалути.
В резултат на това хеширащата мощност на Биткойн спадна с 50%, а цената му се понижи до приблизително $30,000 през следващите месеци.
Заедно със забраната за добив на Биткойн, китайските регулаторни органи забраниха всякаква търговия и транзакции с криптовалути. Изпращането или приемането на криптовалути като Биткойн и Етериум стана незаконно както за жителите, така и за предприятията. Въпреки това няма конкретни политики срещу притежаването на дигитални активи, което означава, че китайските жители със съществуващи портфейли с криптовалути не нарушават никакви закони.
Решението на Китай да забрани криптовалутите е продиктувано от няколко фактора, сред които загриженост за защитата на потребителите поради свързването на криптовалутите с измами и пране на пари, неясния правен статут на дигиталните валути, потенциала за изтичане на капитал, обезценяването на юана, загрижеността за околната среда във връзка с високото потребление на енергия от Биткойн и желанието да се запази контролът върху дигитални валути на централните банки (CBDC) и проектите за метавселена.
Китай активно разработва официална CBDC, наречена “дигитален юан”, а градове като Шанхай инвестират милиарди в национални проекти за метавселена.
Забраната имаше значителни последици за световната криптовалутна индустрия. Много от китайските миньори на Биткойн се преместиха в държави, които в по-голяма степен подкрепят крипто индустрията. Въпреки забраната обаче общият хеширащата мощност на Биткойн продължи да се увеличава в месеците след забраната, като до януари 2022 г. надхвърли нивата отпреди ограниченията.
Освен това през септември 2021 г. в мрежата на Биткойн бяха наблюдавани дейности по добив с произход от Китай, което предполага, че китайските майнинг пулове все още работят тайно.
Въпреки че забраната на Китай за криптовалутите не е задушила напълно дейността в сектора, напоследък има признаци, показващи възможна промяна в позицията на страната. Спецификата на тази промяна и нейните резултати обаче все още не са ясни.
Пекин публикува документ, озаглавен “Бяла книга за иновации и развитие на Web3 (2023 г.)”, в която се препоръчва интегрирането на Web3 технологията като ключов компонент за бъдещия растеж на интернет. Документът, публикуван от Пекинската общинска комисия за наука и технологии, има за цел да утвърди Пекин като глобален център за иновации в областта на дигиталната икономика. В подкрепа на тази инициатива район Чаоян планира да инвестира приблизително $14 милиона годишно до 2025 г. В бялата книга се подчертава ангажиментът на Пекин за засилване на политическата подкрепа и ускоряване на технологичния напредък в Web3 индустрията.
Ако Китай отмени забраната, това би имало значително въздействие върху световния крипто пазар. Като най-населената страна в света и една от най-големите икономики, приемането на криптовалутите от страна на Китай би могло да стимулира търсенето, да повиши цените и да насърчи по-широкото им приемане. То би могло също така да съживи копаенето на криптовалути в Китай, който някога беше основен център за добив.
Отмяната на ограниченията за криптовалутите обаче би могла да доведе до предизвикателства като повишена волатилност на пазара и регулаторни опасения, свързани със защитата на потребителите, прането на пари и финансовата стабилност.
Потенциалното вдигане на забраната за крипто в Китай носи съществени последици за световния крипто пазар, но истинското въздействие ще стане ясно само с по-конкретна информация.
Алесандро Отавиани, един от водещите на подкаста Store of Bitcoin, наскоро очерта пет убедителни фактора зад прогнозата си за скок на цената на Биткойн (BTC) до $70,000 тази седмица.
Известният крипто анализатор Уили Ву предполага, че Биткойн (BTC) е готов да започне нова възходяща тенденция след период на консолидация.
На фона на неотдавнашната волатилност на Биткойн крипто кит натрупа 1,590 BTC от топ крипто борсата Binance.
Мрежата на Биткойн преживява значителен спад в създаването на нови адреси, достигайки най-ниското си ниво от юли 2018 г.